Ако можех да те разлюбя

[Verse 1]
Не трябва да те търся с очи,
не трябва да чакам да ме погледнеш.
Не трябва да помня ръцете ти,
нито как тихо до мен се навеждаш.

У дома ме чака моят живот,
познат, подреден, истински… може би.
А аз нося твоето име без глас
във всяка открадната мисъл през нощта.

[Pre-Chorus]
И се преструвам, че вече не боли,
че между нас е останало минало.
Но само ти да застанеш пред мен
и сърцето ми забравя всичко.

[Chorus]
Ако можех да те разлюбя,
щях да го направя още сега.
Щях да изтрия всяка твоя следа
и да върна тишината в душата си.

Но когато погледнеш към мен,
в очите ти виждам онова „защо“.
И най-боли не че те изгубих…
а че може би още ме обичаш,
а двамата нямаме право на това.

[Verse 2]
Понякога ми се струва, че чакаш
само аз да направя крачка.
Един поглед — и всичко се връща,
една усмивка — и ставам онази жена.

Онази, която за малко беше твоя,
която повярва, че може да има
една любов, която не пита
кого ще нарани, за да бъде жива.

[Pre-Chorus]
После си тръгвам и се мразя,
че отново те пожелах така.
Връщам се там, където трябва да бъда,
а част от мен остава при теб.

[Chorus]
Ако можех да те разлюбя,
щях да го направя още сега.
Щях да изтрия всяка твоя следа
и да върна тишината в душата си.

Но когато погледнеш към мен,
в очите ти виждам онова „защо“.
И най-боли не че те изгубих…
а че може би още ме обичаш,
а двамата нямаме право на това.

[Bridge]
Може би хората са прави —
най-желаното е забранено.
Може би точно затова
не успях да те извадя от сърцето си.

Не те моля да се връщаш.
Не те моля да разрушиш света ми.
Само понякога ми се иска
да можех да кажа истината…

Още те обичам.

[Final Chorus]
Ако можех да те разлюбя,
нямаше да пиша тази песен.
Нямаше всяка наша случайна среща
да ме боли като последна.

Щях да мина покрай теб
като покрай непознат човек…
Но ти остана в мен завинаги —
като любов, която не живяхме докрай,
като „ние“, което никога не стана.

[Outro]
И ако някой ден ме попиташ
дали съм те забравила…
ще се усмихна и ще кажа:
„Да.“

А после, когато си тръгнеш,
ще си призная само на себе си…

Не.

Просто се научих да живея
с това, че още те обичам.