ПОСЛЕДНАТА РОЗА

[Verse 1]
Минаха години, но помня онзи ден,
улицата тиха, ти до мен.
Светът ни беше малък, но достатъчен,
а всеки твой поглед — незабравим.
После времето отнесе всичко,
остана само снимка в моята ръка.
Толкова лица минаха покрай мен,
но никое не беше като теб.
[Pre-Chorus]
И колкото повече времето минава,
толкова по-силно те усещам.
Някои любови просто не си отиват,
дори когато вече няма кого да чакаш.
[Chorus]
Идвам пак при теб с последната роза,
макар да знам, че няма да те видя.
Нося любовта ни още в себе си,
като огън, който времето не спря.
Ако можех само още веднъж
да чуя гласа ти в тишината...
Бих ти казал всичко, което премълчах:
че те обичах... и още те обичам.
[Verse 2]
Понякога затварям очи
и пак сме двамата на онова място.
Ти се смееш, а аз те гледам,
сякаш този миг ще продължи завинаги.
Не знам дали си ме забравила,
не знам дали някъде ме чакаш.
Но знам, че когато стане тихо,
сърцето ми отново те повиква.
[Pre-Chorus]
И колкото повече времето минава,
толкова по-ясно те виждам.
Някои истории нямат край,
те просто остават вътре в нас.
[Chorus]
Идвам пак при теб с последната роза,
макар да знам, че няма да те видя.
Нося любовта ни още в себе си,
като огън, който времето не спря.
Ако можех само още веднъж
да чуя гласа ти в тишината...
Бих ти казал всичко, което премълчах:
че те обичах... и още те обичам.
[Bridge]
Може би любовта не умира,
може би просто сменя своя дом.
От ръцете ми премина в сърцето
и остана там завинаги.
[Final Chorus]
Идвам пак при теб с последната роза,
не за да върна миналото назад.
А само да ти кажа след толкова години —
ти беше най-истинското ми „ние“.
И когато някой ден ме няма,
нека тази роза остане там.
За една любов, която времето не победи,
за една история, която никога не забравих.