На моята учителка с любов

Когато първият звънец звънти
и денят започне с обич и мечти,
ти посрещаш ни с усмивката добра
и изпълваш дните ни със светлина.
Не ни учиш само на букви и числа,
а как да вярваме във всяка мечта.
Показваш ни пътя, когато грешим,
и учиш ни смело напред да вървим.
Понякога строга си – но винаги знаем,
че с твоята вяра смело мечтаем.
А думите „Можеш!“ звучат като зов -
те носят надежда, увереност и любов.
Ти виждаш доброто във всяко дете,
подкрепяш ни тихо, държиш за ръце.
И всяка победа, макар да е малка,
е радост за теб – и светла, и ярка.
Учителко свидна, приеми днес от нас
„Благодарим!“ – от сърце и без глас,
без думи- излишни са, чуй ни сърцата
Така най-умеят да говорят децата.

и когато поемем по свойте пътеки
Ще бъдем и смели, и цели и леки…
Знаем, че с всичко в света ще се справим
Уроците твои- не ще ги забравим.

А когато попитат ни : „Как тъй се случи,
Мечтите да стигате кой ви научи?“
Ще кажем с усмивка , целият клас-

„Учителят, който вярваше в нас“