Созопол

[Verse]
Септември мирише на смокини и на сол,
дървените къщи още помнят моя смях.
На пристана рибарите разказват стари приказки,
а аз те чаках боса на брега.

[Chorus]
Върни ме, септември, в Созопол отново,
там, дето всяко утро беше ново.
Китара на плажа, звезди над Аполония —
върни ме там, където бях си моя.

[Verse]
Сега градът е бърз и ме забравя,
между срещи гоня есента.
Но щом затворя очи, вълните ме намират
и старият фар свети в тъмнината.

[Bridge]
Морето не забравя имената,
изписани със клечка на пясъка.
И колкото далече да отида,
сърцето ми остана на брега.

[Chorus]
Върни ме, септември, в Созопол отново,
там, дето всяко утро беше ново.
Китара на плажа, звезди над Аполония —
върни ме там, където бях си моя.

[Outro]
Созопол... чакай ме пак през септември.